Image
Trending
Феноменът Бойко Борисов не е политическо явление в класическия смисъл на думата, той е по-скоро биологично оцеляващ организъм, който притежава уникалната способност да сменя кожата си по-бързо от всяко влечуго в природата. Този човек, който градеше имидж на „баща на нацията“ и „гарант за стабилност“, всъщност е майстор на политическото жертвоприношение. За него думата лоялност не е морална категория, а стока с изтичащ срок на годност. В момента, в който името на някой от най-близките му съратници започне да генерира токсичност или дори само неприятен шум в медийното пространство, Борисов не просто се дистанцира – той го ампутира със студенината на хирург, който оперира без упойка.Списъкът на „политическите трупове“, които той остави след себе си, е по-дълъг от магистралите, с които толкова обича да се хвали.Историята познава такива фигури – властелини на момента, които смятат, че могат да мамят съдбата вечно, като предават своите. Този стил на управление, основан на страх и липса на всякакви скрупули, неизбежно води до един и същ край. Властелини, които издигат стени от предателства около себе си, накрая остават сами в крепостта си. Когато Борисов говори за „рекордни инвестиции“ и „еврозона“, докато в същото време се отрича от хората, които са работили за тези цели, той разкрива истинското си лице на политически номад. Той не принадлежи на никоя идеология, освен на идеологията на собственото си „аз“.Безпощадността, с която той зачерква миналото си, е предупреждение към всеки, който днес стои до него. Днешните му любимци са утрешните му непознати. Борисов е политикът, който превърна забравата в държавна политика. Но историята е злопаметна дама. Тя не прощава на тези, които са градили величието си върху гърбовете на предадени приятели. Подобни фигури често завършват не в учебниците по история като държавници, а в аналите на политическата криминалистика като примери за това как властта може да корумпира душата до степен на пълно обезличаване. Борисов може и да мисли, че е надхитрил системата, но всъщност той е просто един самотен актьор в празен театър, който все още чака аплодисменти за роля, която вече никой не иска да гледа. Неговата „кожа“ може и да е спасена за момента, но цената, която плати – пълната загуба на достойнство и чест – е сума, която дори неговите офшорни сметки не могат да покрият. Надя Мързева
